Грехопадението и последиците от него

Прогонването на Адам и Ева

Грехът винаги има религиозни измерения и засяга отношенията между Бога и човека. Ако проследим историята на грехопадението ще видим, че сатаната в разговора си с Ева цели да събуди недоверие у нея към Бога.

       Дяволът представя Бога като господар, който ограничава свободата на човека. Той успява да измами жената с обещание, че ако вкусят от забраненото дърво те не само няма да умрат, но ще станат богове. Ева се възгордява, самовлюбва и възбужда у сесбе си чувственост. Така възникват трите корена на греховността а именно: гордост житейска, похот на очите и похот на плътта. Адам и Ева преминават през 2 низходящи фази на своето падение: недоверие към Бога и възгордяване. Оттогава първородният грях се предава на всички техни потомци и ние страдаме като тях.

  Можем да кажем, че грехът се смята за свободен, личен акт, породил се в избора между доброто и злото, но в посока към злото чрез външно изкушение. Важно е да се отбележи, че Бог сътворява човека със свободна воля, която предполага избора на човека между две или повече неща. И именно неправилният избор на човека е предпоставка за греха.

  Да се запитаме в какво се състои греха на Адам и Ева? Той се състои не  в това, че са пожелали да придобият знание, а в това, че пожелават да го придобият самонадеяно, без помощта на Бога. Самонадеяността е равна на горделивост, а горделивият се мисли за повече, отколкото е. Ние обаче не трябва да се отчайваме, понеже грехът не е неизбежна участ! Грехът е рожба на човека, но днес той няма власт над нас, защото е победен от Христос и с помощта на Неговото учение ние можем да превъзмогнем злото. За християните грехът не е страшен, защото той трябва да бъде изповядан и Христос е обещал, че изповяданият грях се опрощава и забравя.

Десетте Божии заповеди са закона предаден ни от Бога и, по който ние трябва да се водим. Бог ни ги дава, за да ни спести хиляди заблуди и нещастия, да ни предпази от опасностите, които ни преследват. В такъв случай да определим поятието грях. Той е действие, което вършим срещу Бога и срещу Неговите закони, а главното му измерение е непослушанието. Непослушанието води до своеволия, а те много често се превръщат в катастрофа. Милиони хора пропиляват живота си в пиянство, престъпления, подвластност на парите, егоизъм, завист, омраза и много други. Светият Бог ни е създал „ по Свой образ и подобие“ , но ние, затънали в своеволието си, придобиваме друг, отблъскващ образ. Разбира се повечето хора лекомислено ще кажат, че греховният живот е интересен. Но точно затова Иисус Христос е казал: „Влезте през тесните врата;защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират “ ( Мат.7:13-14 ). 

Грехът е ненаситност, болест. Той се повтаря. Това е път към душевна смърт. Грехът обсебва хората така, че те забравят всичко извън него. Най - лошото е, че губят представа за нормалното. Пълноценният живот се определя от човешката борба с греха. Тази борба е изключително трудна и пълна с напрежение. Нужно е да се прояви твърд характер и да кажем „не“ на изкушението. Победата над греха  ни прави вътрешно свободни, не сме роби на пороците и страстите си. Бог е скрит в Своите заповеди и човек би Го намерил само ако започне да ги спазва. Грехът почти винаги се дължи на себелюбието. Забравиш ли обаче любовта към хората, забравяш и любовта към Бога. Тогава става страшно, понеже отгоре няма да дойде зов , утеха и подкрепа. Животът ни без Бога ни прави податливи на крайности, лоши страсти и пороци, а те убиват човечността, нежността и състраданието. Без Божията защита ставаме жертва на дяволските сили, могат да ни се случат непредвидени и необясними нещастия. Когато човек греши, той се отдалечава от Своя Творец и Го напуска по своя воля. Душата на себелюбеца е дом на пустотата. Човек просто не си е достатъчен сам, а му е нужно да вярва, че някъде има съвършенство, велико и спокойно щастие. Себелюбците са хора, които робуват на своите лични амбиции и страсти, не се интересуват от нуждите на другия, а точно отношението към най-близките ни хора определя човешката ни доброта. Ние трябва да осигуряваме на нашите близки радости и поне малки празници. Защото каква полза имат нашите успехи в живота, ако близките ни страдат от нашето отношение към тях? Добре е да помним, че всяко лично действие влияе на света като го прави по-добър или по-лош. Нямаме право да прехвърляме  своята вина на други хора или на Бога. Относно греха св. ап. Павел казва: „Отплатата, що дава грехът, е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса“ ( Рим.6:23) и добавя още: „Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още докато бяхме грешни“ ( Рим.5:8). 

         Седемте смъртни гряха: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв, леност (отчаяние).