За блаженствата

Когато говорим за блаженствата всеки може би се сеща за проповедта на планината, която е описана в 5, 6 и 7 глави от Евангелието на св. апостол и ев. Матей, където Господ Иисус Христос изрича деветте блаженства. Но докато си мислех за тях ми дойде на ум нещо по-различно. Вместо да пиша за деветте блаженства, за които, почти всеки християнин знае, се сетих, че мога да напиша за 2 други блаженства, 
които са малко по-неизвестни, но също толкова важни. Бих искал да насоча вниманието Ви натам и да поразсъждаваме малко върху тях, но първо нека видим кои са те? И така първото е: А когато Той говореше, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата която Те е носила, и гърдите, от които си сукал! А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят. (Лука 11:27-28). И тук можем да си зададем въпроса: Защо да са блажени точно тези, които слушат словото Божие и го пазят? 

За да не бъда голословен, ще използвам цитати от св. Евангелие. Цялото Евангелие е слово от Бога и за Бога. Дори самата дума „Евангелие“ означава „блага вест“. Вестта се известява, чрез слово. Ние, човеците, сме единствените създания на земята, които си боравим със словото. Началото на Евангелието от св. апостол и ев. Йоан Богослов, любимият ученик на Спасителят, започва със словата: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе. И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца. (Йоан 1:1-5, 14)“. Тези думи идват, за да ни подскажат, че Бог твори чрез Своето Слово: „всичко чрез Него стана“. Освен това тук виждаме още нещо много важно а именно, че Словото беше в начало и  че е „у Бога“. В този откъс от Евангелието на Йоан, Словото започва с главна буква, защото св. ев. използва тази дума и в смисъл на Второто Лице на Света Троица – Господ Иисус Христос. Бог Отец твори чрез Своето Слово, т.е. Своя Син, а Духът Господен животвори и по този начин и трите Лица на Единия Бог участвуват в сътворението на света. По-нататък св. ап. казва: „В Него имаше живот“. Св. ап. казва това, за да разберем, че Словото не само че твори, То животвори, чрез Св. Дух и силата на Бог. Затова, както казва св. ап. Павел: „словото Божие е живо и действено“ (Евреи 4:12). Защо живо и действено? Защото чрез него Спасителят е извършвал чудеса и дори е възкресявал мъртви. Ето още един пасаж от св. Евангелие, който идва да ни покаже защо са блажени слушащите и изпълняващите словото Божие „И дойдоха при Него майка Му и братята Му, и не можаха да се приближат до Него поради народа. И Му обадиха, като казваха: майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят. А Той им отговори и рече: Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват. (Лука 8:19-21)“. Тук самият Христос нарича такива хора Негови братя. Колко велико е това Иисус да те нарече Свой брат? Същите разсъждения виждаме и в посланието на св. ап. Иаков, където той казва: „Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си.“ (1Иаков 1:22). И продължава като дава много добро сравнение: „Защото, който слуша словото и го не изпълнява, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало: погледне се, отмине, и веднага забравя, какъв е бил.“ (1Иаков 1:23-24). И така, видяхме каква сила има словото Божие и защо Христос нарича блажени тези, които слушат и изпълняват словото Му. Има и още много други цитати, които показват какво е словото Божие, но мисля че тези са достатъчни, за да разберем защо са блажени тия, които слушат словото Божие и го пазят.

     Второто блаженство е следното: „Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали. (Йоан 20:29)“. Както се досещате, второто блаженство е за вярата. Безмерно голяма сила има вярата. Ако разгледаме по-внимателно чудесата, които е изършил Синът Божий, то ние ще забележим, че всички те са изършени именно, заради вярата на пристъпващите към Спасителя. Тези човеци са имали силна вяра, че ще получат това, от което се нуждаят, това, за което молят. Да имаш непоколебима вяра не е никак лесно и просто. Виждаме как, дори св. ап. Петър, твърдият като камък, ученик на Господа, се е усъмнил в следния случай, за който ни разказва св. ап. и ев. Матей. Веднъж, когато апостолите се качили на кораба без Иисус, защото той трябвало да разпусне народа, през нощта се разразила буря. Вълните блъскали кораба и го носели по посока на вятъра, тогава учениците видели Господа да идва към тях, като върви по водата. Те се уплашили, понеже помислили, че това е привидение, но Иисус ги успокоил като им казал: „Аз съм, не бойте се!“ (Мат. 14:27). Тогава Петър Му отговорил: „Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.“ (Мат. 14:28). И Господ му позволил.  „И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса; но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме! Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни?“ (Мат. 14:29-31). В края на Евангелието от св. ап. Марк виждаме какви са признаците на тези, които са повярвали в Господа. „А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави.“ (Марк 16:17). Ще кажете: „Това са все неща присъщи на светците, обикновено сме свикнали за тях да четем, че вършат това“. Да така е, но малко по-нататък, същият евангелист предава едни други думи на Христос за силата на вярата: „имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, - ще му се сбъдне, каквото и да каже. Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.“ (Марк 11:23-24). Ето за тази непоколебима, твърда вяра става въпрос. Ще завърша с един кратък, но много съдържателен, откъс от посланието на св. ап. Павел до ефесяните, който отново показва защо вярата е толкова важна: „А над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия“ (Ефесяни 6:16). И така, в тези думи на апосола, виждаме, че вярата е щит, с който можем да устоим на всички нападения на сатаната. Нека молим Бог да ни дава такава вяра и слух, за да чуваме словото Божие, да го пазим, повече от най-скъпото ни нещо и да го изпълняваме. Амин!